/първото е писано в един друг блог и няма да го видите тук!/

Когато в един ден умрат всичките ти спомени за отминалите радостни моменти. Когато падне тъмата над веселието, красотата. Когато вятърът повява само тъжни мисли - тогава се явява спасителя.

Спасителят дава сили, утеха, вяра. Дава ти умението да продължиш и да разкараш лепкавата мъгла, стелеща се покрай теб.

И когато видиш края на тегодбите, когато си кажеш че си спасен, тогава отново ще се появя, за да почерня всичко. За да смажа всеки спомен от добрина и красота. За да осъзнаеш, че това в което вярваш е нищо повече от това, което предлагам аз. За да се научиш да харесваш грозното, да се наслаждаваш на мърсотията.

Да гребеш със пълни шепи от бездънната купа на неуспеха.

Само по този начин можеш да разбереш какво наистина притежаваш.


За да се научим да ценим това което имаме, първо трябва да загубим всичко!

Аз мога да помогна!